Е, ето че и стигнахме до този ден, до прословутата дата 17 декември, когато всички дружно изнесохме пет постановки на традиционни японски приказки, преразказани ни от сенсей Гергана Петкова. С цел да докажем, че приказката като устно народно творчество не може да бъде възприета, без да се разкаже, а още по-добре – да се покаже, ние се бяхме захванали с това предизвикателство още от първата си лекция по „Японски приказки”. И ето че настъпи денят, в който, макар и не много готови, но постарали се доста за доброто си представяне, ние се престрашихме и да ги покажем, разбира се, всяка група в своя интерпретация.
Бяхме поканили всички в ЦИЕК да присъстват (даже си бяхме направили зелен плакат, който закачихме на входа в сградата), въпреки че основно дойдоха само колегите и преподавателите от японистиката като по-запознати с тъй близката ни японска култура, следователно, харесващи ни повече. И, разбира се, старанията ни никак не бяха напразни, защото имахме дори и жури, което да ни оценява: колегите от трети и четвърти курс специално седнаха на предния чин за тази цел и гледаха и слушаха внимателно.
Първа по ред беше приказката „Красавицата от картината”. За съжаление, досега никой от снималите не е качил видеото на тази приказка в интернет, тъй че ще се задоволим само със снимки. Но пак – не се отчайвайте, защото всеки желаещ може да получи сниманото с камера видео на Янко Попов сенсей, тъй любезно предоставеното ни, стига да даде диск DVD.
Втора беше „Смехът на Они”. Ще пропуснем коментарите, те са просто излишни – насладете се на снимките. Тя се получи най-смешна и най-силно въздействаща от всички.
Трета се представи „Девойката без ръце” – имаше леко забавяне заради липса на една важна част от реквизита в нужния момент, но все пак в края на краищата се оправи. Така става, когато има твърде много реквизит и твърде много хора в една група (девет баби – хилаво дете))).
След нея беше „Подаръкът от морското царство” – отличаваше се с иновацията да се играе без какъвто и да е реквизит (а по-точно, с минимум реквизит и максимум въображение и актьорско майсторство).
И последна, но не и на последно място, беше разведряващата „Невестата-котка”. В нея имаше най-малко действащи лица, но пък всички се бяха сработили в добър екип и играеха чудесно. Аплодисменти и на петте групи!
Най-важното, разбира се, беше това, че всички без изключение получихме огромно удоволствие от представянето – не само от собственото, но и от това на другите. И никак не се учудихме и не съжалихме (останалите групи, към които принадлежат и нашите скромни блогерски персони, искам да кажа), когато накрая журито, а отделно и публиката определиха един и същ победител – „Смехът на Они”. Поздравления за всички от групата, особено за главния герой, изигран от Петър сан от втори курс.
Ето ви и малко линкове да си извадите снимки и видео за тези приказки, които ги има. Ето снимки на Ива от втори курс, вътре е видеото на „Невестата-котка” и „Смехът на Они” = http://www.bgshare.com/get,431988.html
Ето видеото на „Девойката без ръце” http://www.bgshare.com/431990/IMGP0332.AVI
Ето и „Подаръкът от морското царство” http://www.bgshare.com/432020/IMGP0335.AVI
И снимки от Гери от втори курс: - http://www.bgshare.com/get,431985.html
07 януари 2010
За да ни хареса нещо, трябва да го познаваме по-добре от другите Или Какво ни привлича в японските приказки
Здравейте пак, вече в светлината на новата 2010 година, освежени, ободрени след една, макар и кратка, ваканция! Нека тази статия бъде посветена на лекцията преди деня Х, тоест деня на изнасянето на пиесите. Тогава си припомнихме резултатите от гласуването на преведените японски приказки, любезно представени ни от втори курс.
Нека напомним: двете стигнали до финала приказки са „Ненужната титла” и „Кравешкото езеро”, като първата в крайна сметка спечели. А сега нека се замислим – защо? И Защо пък е спечелила толкова нееднозначно? Какво стои в основата на борбата между тези две (поне тези две) приказки? Да погледнем каква причина е изтъкнал всеки от присъствалите за избора на едната или другата приказка.
Ненужната титла :
♀ Разказ
♂ Поука
♂ Логика
♂ Поука, ценности
♂ По-подредена
♀ Динамика
♀ Динамика, поука
♀ Разказ
♂ Поука, happy end, героят сам (се справя)
Кравешкото езеро :
♀ Няма поука, напомня на лирично аниме
♀ Не е клише
♀ Смях – крава из лунна светлина
♀ По-приказна
♀ Вълшебство
♀ Женска, японска, мистична
♀ Мистична, няма логика
♀ Феминистична
♀ Мистична
Тъй като е очевидна разликата между европейския и японския начин на тяхното възприемане, можем да помислим какви са отличителните черти на всяка от двете. Вече си изяснихме, че японското съзнание се брои повече „женско”, а европейското – „мъжко”. Затова смело можем да кажем, че всяка повече или по-малко мъжка характеристика на приказката се свързва с европейския начин на мислене, а всяка женска такава – с японския. По такава логика ние като европейци би трябвало да изберем „Ненужната титла” ( да подчертаем, ние сме си я избрали съвсем демократично, но не чак толкова единодушно), а в качеството си на японисти – „Кравешкото езеро”. Оказва се, че все още в нас е по-силен европеецът, но - ! – тук подчертаваме – само докато не познаваме Япония все още толкова добре. Експериментът показа, че хората, запознати и свързани с културата на Япония от много повече време, отколкото другите, следват японското, тоест, женското съзнание практически без отклонения (визираме нашите скромни блогерски физиономии))). Затова нека не се отчайваме – всеки от нас някой ден ще стане японец, стига да бъде упорит в ученето!
Ще отбележим и някои закони в приказките, които е необходимо да знаем.
Една важна характеристика на приказките, която научихме в тази лекция, е присъстващият постоянно в тях законът за права и обратна пропорционалност.
Пример на права пропорционалност:
1. Колкото по-дълга е приказката, толкова повече неща се случват в нея
2. Колкото повече, толкова повече (касае каквото и да е)
3. Колкото по-силен е противникът, толкова по-силен е главният герой
Пример на обратна пропорционалност:
1. Колкото по-беден е главният герой в началото на приказката, толкова по-богат става накрая
2. Колкото по-активна е жената, толкова по-пасивен е мъжът
И др.
Приказките са характерни с тяхната постоянна динамичност – това е типично дори за японските приказки. Приказката вечно се движи, в нея нямаме застой, не разсъждаваме, не съзерцаваме, в нея постоянно се случва нещо.
Още един важен закон – на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Лошите биват наказвани, добрите – награждавани, а противоречието добро – зло присъства навсякъде.
Имаме дори един химичен закон – този на валентността. Да, да, правилно сте прочели. На определен герой съответства определен антигерой, на определени случки – съответно някакви други случки. И така нататък. Освен това в приказката мотивите се навързват също както атомите в молекулата – е, не ви ли прилича това на химия?
Остава само да подметнем съвсем ненатрапчиво, че имаме и домашно: раздадоха ни по комплект приказки на японски за всеки курс, които втори курс трябва да изчетат, да си извадят непознатите думи и да имат горе-долу представа за какво става въпрос в тях. За първи курс задачата е същата, само че и да не се стряскат от окончанията. Пожелахме си и успех за следващия път, когато ни очакваше представянето на пиесите. На добър час! )))
Нека напомним: двете стигнали до финала приказки са „Ненужната титла” и „Кравешкото езеро”, като първата в крайна сметка спечели. А сега нека се замислим – защо? И Защо пък е спечелила толкова нееднозначно? Какво стои в основата на борбата между тези две (поне тези две) приказки? Да погледнем каква причина е изтъкнал всеки от присъствалите за избора на едната или другата приказка.
Ненужната титла :
♀ Разказ
♂ Поука
♂ Логика
♂ Поука, ценности
♂ По-подредена
♀ Динамика
♀ Динамика, поука
♀ Разказ
♂ Поука, happy end, героят сам (се справя)
Кравешкото езеро :
♀ Няма поука, напомня на лирично аниме
♀ Не е клише
♀ Смях – крава из лунна светлина
♀ По-приказна
♀ Вълшебство
♀ Женска, японска, мистична
♀ Мистична, няма логика
♀ Феминистична
♀ Мистична
Тъй като е очевидна разликата между европейския и японския начин на тяхното възприемане, можем да помислим какви са отличителните черти на всяка от двете. Вече си изяснихме, че японското съзнание се брои повече „женско”, а европейското – „мъжко”. Затова смело можем да кажем, че всяка повече или по-малко мъжка характеристика на приказката се свързва с европейския начин на мислене, а всяка женска такава – с японския. По такава логика ние като европейци би трябвало да изберем „Ненужната титла” ( да подчертаем, ние сме си я избрали съвсем демократично, но не чак толкова единодушно), а в качеството си на японисти – „Кравешкото езеро”. Оказва се, че все още в нас е по-силен европеецът, но - ! – тук подчертаваме – само докато не познаваме Япония все още толкова добре. Експериментът показа, че хората, запознати и свързани с културата на Япония от много повече време, отколкото другите, следват японското, тоест, женското съзнание практически без отклонения (визираме нашите скромни блогерски физиономии))). Затова нека не се отчайваме – всеки от нас някой ден ще стане японец, стига да бъде упорит в ученето!
Ще отбележим и някои закони в приказките, които е необходимо да знаем.
Една важна характеристика на приказките, която научихме в тази лекция, е присъстващият постоянно в тях законът за права и обратна пропорционалност.
Пример на права пропорционалност:
1. Колкото по-дълга е приказката, толкова повече неща се случват в нея
2. Колкото повече, толкова повече (касае каквото и да е)
3. Колкото по-силен е противникът, толкова по-силен е главният герой
Пример на обратна пропорционалност:
1. Колкото по-беден е главният герой в началото на приказката, толкова по-богат става накрая
2. Колкото по-активна е жената, толкова по-пасивен е мъжът
И др.
Приказките са характерни с тяхната постоянна динамичност – това е типично дори за японските приказки. Приказката вечно се движи, в нея нямаме застой, не разсъждаваме, не съзерцаваме, в нея постоянно се случва нещо.
Още един важен закон – на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Лошите биват наказвани, добрите – награждавани, а противоречието добро – зло присъства навсякъде.
Имаме дори един химичен закон – този на валентността. Да, да, правилно сте прочели. На определен герой съответства определен антигерой, на определени случки – съответно някакви други случки. И така нататък. Освен това в приказката мотивите се навързват също както атомите в молекулата – е, не ви ли прилича това на химия?
Остава само да подметнем съвсем ненатрапчиво, че имаме и домашно: раздадоха ни по комплект приказки на японски за всеки курс, които втори курс трябва да изчетат, да си извадят непознатите думи и да имат горе-долу представа за какво става въпрос в тях. За първи курс задачата е същата, само че и да не се стряскат от окончанията. Пожелахме си и успех за следващия път, когато ни очакваше представянето на пиесите. На добър час! )))
Проп VS Японските приказки.

VS

Този път лекцията се превърна в усърдно разнищване на японските приказки и сортирането им по определените 31 функции на Проп. Отначало се разделихме (с помощта на прословутите карти) на 6 групи, след което на всяка група раздадоха по един лист с 4 японски преразказани приказки. Имахме задачата да открием поне приблизително на каква поредност от функции отговаря повествованието във всяка приказка. След известно време на размисли и страсти малките 6 групички се обединиха в 3 по-големи и във всяка голяма група малките две сравниха резултатите си. Това беше много полезно, тъй че когато в края на краищата предадохме три листа с по три поредности от цифрички, се оказа, че дори в едната приказка постигнахме пълно единодушие.
Но нека да внесем малко яснота: функциите на Проп са дадени още във втората публикация на блога, там могат да бъдат погледнати всичките 31. Обаче този път за някои от тях предварително имаше разяснения. Например, за 4-та функция, тоест Разузнаване, това се брои за търсене на важна информация за протагониста от антагониста (тоест, лошият се опитва да узнае нещо за добрия герой), а не когато главният герой става шпионин. :) Функция 5, Донос/Информация значи информацията да попадне на антагониста (тоест, опитът му от предишната функция да е успял). Номер 7 - Неволно съучастничество, трябва да се разбира така, че протагонистът неволно помага на антагониста с някакви свои действия. Получаването на вълшебен дар (функция 14) не е задължително всъщност да бъде точно вълшебен, а по-скоро чуден дар, който, както видяхме, може дъ е и под формата на ценен съвет. Освен това едната от най-важните и най-често срещаните функции - 31-вата, тоест Сватбата на героя, може да е придобиване на голямо богатство, а не само съпруг/съпруга.
И още една много важна забележка - според Проп всяка една от тези функции може да съществува с обратен знак!
Кратко описание на приказките, над които се потихме:
1. Девойката, ядяща бебешки телца - разказва се как трима приятели надникнали в дома на един богаташ, чиято дъщеря била известна с красотата си, но никой не искал да я взима за жена. Когато тримата надникнали в къщата й посред нощ, видели с ужас, че тя изяжда телца на новородени бебета. Двама от тях хукнали оттам, а третият все пак останал и се вгледал по-внимателно. Тогава забелязал, че всъщност телцата са направени от ориз, и на следващата сутрин поискал ръката й. Бащата на девойката бил доволен и така младежът се оженил успешно. Тази приказка по функции може що-годе да се разпредели като 1 - 12 - 13 - 31.
2. Красавицата от картината, известна ни и по-рано (можете да я прочетете още в първата публикация). Нейната поредност на функции беше предмет на най-голям спор. Но установихме, че е горе-долу така: 1 - 2 - 3 - 31 - 5 - 7 - 8 - 14/11 - 17 - 18 - 19 - 29 - 30 - 31.
3. Мостът на търговците с мисо - един беден младеж сънува, че на този мост може да чуе нещо полезно, и стои там в продължение на пет денонощия. Накрая един търговец го пита защо стои там, младежът му разказва за съня си, а търговецът казва, че не вярва на сънищата и като пример дава един свой сън за скрито съкровище. Младежът се досеща да провери на посоченото място и наистина открива съкровище и забогатява. Не е много трудно да се установи редът на функциите. 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 31.
4. Жената-птица - Един ловец стига до къща в гората на място, където преди нищо не е имало. Там открива красива жена, която го оставя да варди къщата за известно време докато тя излезе по някаква работа. Преди това обаче му забранява да влиза в една от стаите, като разбира се той точно това и прави. В стаята намира гнездо с три яйчица, но когато ги взима, те се счупват и от тях излитат пиленца. Тогава се появява и жената, оказва се, че пиленцата са нейните деца, но той ги е убил и тя ще трябва да ги последва. Ловецът изведнъж заспива, а когато се събужда, вижда, че се намира на същото място в гората, но къщата повече я няма. Тук бяхме всички единодушни и редът в края на краищата е такъв: 1 - 2 - 3 - 8 - (минус 31).
Абонамент за:
Публикации (Atom)