07 януари 2010

За да ни хареса нещо, трябва да го познаваме по-добре от другите Или Какво ни привлича в японските приказки

Здравейте пак, вече в светлината на новата 2010 година, освежени, ободрени след една, макар и кратка, ваканция! Нека тази статия бъде посветена на лекцията преди деня Х, тоест деня на изнасянето на пиесите. Тогава си припомнихме резултатите от гласуването на преведените японски приказки, любезно представени ни от втори курс.
Нека напомним: двете стигнали до финала приказки са „Ненужната титла” и „Кравешкото езеро”, като първата в крайна сметка спечели. А сега нека се замислим – защо? И Защо пък е спечелила толкова нееднозначно? Какво стои в основата на борбата между тези две (поне тези две) приказки? Да погледнем каква причина е изтъкнал всеки от присъствалите за избора на едната или другата приказка.

Ненужната титла :
♀ Разказ
♂ Поука
♂ Логика
♂ Поука, ценности
♂ По-подредена
♀ Динамика
♀ Динамика, поука
♀ Разказ
♂ Поука, happy end, героят сам (се справя)

Кравешкото езеро :
♀ Няма поука, напомня на лирично аниме
♀ Не е клише
♀ Смях – крава из лунна светлина
♀ По-приказна
♀ Вълшебство
♀ Женска, японска, мистична
♀ Мистична, няма логика
♀ Феминистична
♀ Мистична

Тъй като е очевидна разликата между европейския и японския начин на тяхното възприемане, можем да помислим какви са отличителните черти на всяка от двете. Вече си изяснихме, че японското съзнание се брои повече „женско”, а европейското – „мъжко”. Затова смело можем да кажем, че всяка повече или по-малко мъжка характеристика на приказката се свързва с европейския начин на мислене, а всяка женска такава – с японския. По такава логика ние като европейци би трябвало да изберем „Ненужната титла” ( да подчертаем, ние сме си я избрали съвсем демократично, но не чак толкова единодушно), а в качеството си на японисти – „Кравешкото езеро”. Оказва се, че все още в нас е по-силен европеецът, но - ! – тук подчертаваме – само докато не познаваме Япония все още толкова добре. Експериментът показа, че хората, запознати и свързани с културата на Япония от много повече време, отколкото другите, следват японското, тоест, женското съзнание практически без отклонения (визираме нашите скромни блогерски физиономии))). Затова нека не се отчайваме – всеки от нас някой ден ще стане японец, стига да бъде упорит в ученето!
Ще отбележим и някои закони в приказките, които е необходимо да знаем.
Една важна характеристика на приказките, която научихме в тази лекция, е присъстващият постоянно в тях законът за права и обратна пропорционалност.
Пример на права пропорционалност:
1. Колкото по-дълга е приказката, толкова повече неща се случват в нея
2. Колкото повече, толкова повече (касае каквото и да е)
3. Колкото по-силен е противникът, толкова по-силен е главният герой
Пример на обратна пропорционалност:
1. Колкото по-беден е главният герой в началото на приказката, толкова по-богат става накрая
2. Колкото по-активна е жената, толкова по-пасивен е мъжът
И др.
Приказките са характерни с тяхната постоянна динамичност – това е типично дори за японските приказки. Приказката вечно се движи, в нея нямаме застой, не разсъждаваме, не съзерцаваме, в нея постоянно се случва нещо.
Още един важен закон – на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Лошите биват наказвани, добрите – награждавани, а противоречието добро – зло присъства навсякъде.
Имаме дори един химичен закон – този на валентността. Да, да, правилно сте прочели. На определен герой съответства определен антигерой, на определени случки – съответно някакви други случки. И така нататък. Освен това в приказката мотивите се навързват също както атомите в молекулата – е, не ви ли прилича това на химия?
Остава само да подметнем съвсем ненатрапчиво, че имаме и домашно: раздадоха ни по комплект приказки на японски за всеки курс, които втори курс трябва да изчетат, да си извадят непознатите думи и да имат горе-долу представа за какво става въпрос в тях. За първи курс задачата е същата, само че и да не се стряскат от окончанията. Пожелахме си и успех за следващия път, когато ни очакваше представянето на пиесите. На добър час! )))

Няма коментари:

Публикуване на коментар