В хубавата и уютна Зала 1 влезнахме за поредната ни лекция по Японски приказки. Докато втори курс си подготвяха приказките за разказване, първи курс похапваше за отскок .
Лекцията започна.... И почнахме обсъждането на блога, като този път отново бяха направени забележки, относно граматиката и правилността на езика в блога. Затова в този труден момент, от колежката от втори курс – Вася, беше направено предложение, към блогърите да се добавят и редактори с висока езикова култура. xD Тези редактори ще отговарят за граматиката и правилността на текста, за да няма повече оплаквания относно това. Редакторите за този път ще бъдат: Деси от първи курс и Тая от втори курс.
След това пристъпихме към втора част от приказките на втори курс. За пореден път се убедихме, че по оригиналност по-добри от японските няма. Другите просто ряпа да ядат. Като заговорихме за ряпа,“Морков,репей и ряпа” е една от тези японски творения. В нея, морковът, репеят и ряпата, представени като ВИП зеленчуци (и то в кимона) си получават заслуженото, след като са се отнасяли лошо с побратимите си. Трябва да добавим, че това е типично животинска приказка с вегетариански характер. Тази приказка беше разказана от Гергана.Следващата приказка беше разказана от Йорданка и се казваше“Молитвата на каппа за дъжд”. Тя се отнасяше за едИН( и подчертаваме с две дебели черти,че каппа са почти изключително и само от мъжки род, независимо от неблагозвучието на български език) каппа-пакостник, който не спирал да тормози хората от едно село. Но ето, че дошъл един монах!?, който повлиял на каппата и той започнал да се просветлява, че не трябва да прави така. В края на краищата, каппата изял един хубав пердах от селяните, които го очистили от лошите мисли в главата му.Впоследствие на просветителните методи на селяните каппа умрял, но все пак най-важна е поуката. По това време колегите от първи курс, внимателно слушаха приказките и си ги представиха в ума си ,и както се вижда, доста успешно... xD
“Кравешкото езеро” се оказа доста харесвана приказка. Главните герои са една злощастна девойка и една злонамерена и алчна бабичка. Горкото момиче не смогвало да си почине от тъкане и искало да се превърне в птица или крава. Не е известно дали е видяла някоя падаща звезда онази вечер от приказката, но определено е видяла крава да стои пред нея. Дружелюбната крава я качила на гърба си и тръгнала под лунната светлина. Никой не ги видял повече, мистерията ги погълнала.Тази приказка беше разказана от Вася.
Накрая ни преразказаха една приказка, която беше истинска – разказана, а не прочетена. Няма да обвиняваме колегата, че не се беше подготвил добре, колкото останалите, защото това очевидно би било неетично. Само ще споменем колко добре беше разбрал приказката и живописния начин, по който ни я преразказа. На повечето колеги много им хареса това творческо решение и разбрахме защо приказките са именно устно творчество и някои специалисти в областта твърдят, че е извращение устно творчество да бъде записано черно на бяло. И ако „Ненужната титла” беше преведена и написана щяхме да пропуснем именно сладкодумието на колегата Виктор. Ако останалите колеги от втори курс знаеха това, може би и те нямаше да си направят труда да преведат приказките, както беше заданието, а направо да ги преразкажат с повече чувство.
После бяхме на избори! Изборна кампания “Нашата любима приказка”. Оказа се, че нашите бюлетини са пъстри бобчета.
Всеки имаше право само на едно бобче. Тези симпатични зрънца трябваше да пуснем в чашката пред избраната от нас приказка. Настана ожесточена борба за лилавите бобчета, тъй като очевидно притежаваха невиждана естетическа стойност. Но някое они реши да си поиграе със закона за гравитацията и бобчетата се разпиляха на земята. Понеже имаше равен брой гласове за няколко приказки, имаше балотаж. Явно един не беше достатъчен за нас, затова гласувахме още 2 пъти. На финалната фаза се оказаха “Ненужната титла” и “Кравешкото езеро”. Народът гласува и титлата грабна “Ненужната титла”, но си я заслужи.
И така, лекцията ни приключи, като не ни беше дадено нищо за домашно, въпреки че съветваме всички колеги вече да репетират и да си готвят пиесите по приказките - 17-ти наближава! xDКЛЮЧА КЪМ МИНАЛИЯ ТЕСТ.
Как реагирахте на внезапния порой? Дъждовните бури са символ на неочакваните и неконтролируеми житейски сили. По-конкретно, вашият отговор показва как се държите, когато между вас и любим човек или близък приятел избухне свада.
1. „Ще се скрия под някой навес или дърво и ще изчакам дъждът да спре."
Вие сте такъв тип човек, че изчаквате отсрещната страна в спора да охлади страстите си преди да се опитате да изгладите различията. Предпочитате да оставите другите да държат тиради и да беснеят, докато изпуснат парата, а след това да защитите позицията си спокойно и обективно. Някои биха нарекли този подход интелигентен, други - подмолен.
2.Не знам колко време ще продължи да вали, така че ще тичам, колкото сили имам до мястото, където искам да отида."
Не се интересувате толкова от изхода на спора, колкото от това да изразите всичко, което мислите. Убедени сте, че сте прави, и според вас няма никакъв смисъл да се обсъжда въпроса. Понятието „дай и вземи" не фигурира в тактиките ви. Ако отсреща човекът се ядоса, вие се ядосвате двойно повече. Ако някой ви вика, вие крещите. Не е много забавно да се спори с вас, но поне е лесно да се установи на каква позиция сте.
3. „Ще се огледам за някой човек, който да ме приюти под своя чадър или за магазин, откъдето да си купя."
Не обичате конфликтите и сблъсъците, така че се опитвате да загладите нещата и да успокоите отсрещната страна, когато се стигне до свада. За съжаление понякога това само влошава положението. За вас може да се окаже важно да заемате някаква позиция и да се опитвате да устоявате на бурята от време на време.
4. „Винаги нося сгъваем чадър в чантата си, когато излизам, така че ще го използвам."
Мислите си, че имате готов отговор на всяко обвинение, оправдание за всяка грешка. За вас спорът може да е просто възможност да усъвършенствате уменията си, но на другите им се струвате безскрупулни, дразнещи и неискрени. Но, разбира се, вие и за това имате готово обяснение.
И естествено нов тест .=)
Разперете крила.
Когато са стресирани или раздразнени, е нормално и естествено хората да искат да се отърват от проблемите си и да загърбят света за момент. Замислете се. Когато сте влюбени, а не ви отвръщат със същото или ако в работата си търпите провал след провал, понякога най-лесното решение е да се махнете, колкото може по-далеч, докато чувствата избледнеят. Ако се измъкнете от бъркотията, това ви дава шанс да прочистите ума си и да правите неща, които са ви приятни. Но колкото и да искаме да захвърлим всичко и да затръшнем вратата зад гърба си, по-лесно е да мечтаем, отколкото наистина да го направим. Може би затова търсим утеха в небесата - всички ние просто искаме да полетим и да се реем на свобода.
Решили сте да полетите с парашут и се приготвяте за първия си скок. Гледате как други парашутисти падат свободно във въздуха, докато чакате да дойде вашият ред. Какво ви минава през ума?
Редът ви дойде и заставате на позиция, докато самолетът се издига на височина 3000 метра. Без да поглеждате назад, заставате до отворената врата и правите крачка в празното пространство. Какво крещите, докато падате надолу?
Приземили сте се безпроблемно и дърпате парашута си, когато виждате, че един инструктор приближава и вика вашето име. Какво казва той?
Благодарим ви искрено, че издържахте да прочетете цеееелия блог =) Сега е време за заслужената ви награда: Язовецаааа
Блогът беше правен от :
Рин,Иги, Алекс и Стан ^^
