12.11.2009: Вълшебните Гета.

Лекцията ни почна от дискусия на блога, но не беше много дълга и плодородна, поради простата причина, че съвсем малко хора бяха обърнали внимание на него. Затова за следващия път всеки просто ТРЯБВА да го види и оцени. И това ме подсеща, че всеки свободно може да коментира тук в блога всичко, което му харесва или не и да дава идеи или мнения. Хайде, хайде нека развиваме свободата на словото. :D

След това лекцията ни продължи като обсъдихме тези интересни теми:
1. Дискусия: ЗА и ПРОТИВ уредените бракове на 2 групи.
2. Странните съпруги:
- За неприкосновеното лично пространство на всеки японец.
- Японският начин не мислене е свързан с женското начало.
- Отражение на будистките идеали: кръговият сюжет, краят води към ново начало.
3. Задачите:

Дискусията относно уредените бракове протече доста бурно и имаше голям спор, при който и двете групи горещо отстояваха своята гледна точка, но в края на краищата се стигна до извода, че всяко нещо си има положителни и отрицателни страни и всичко зависи от гледната точка. Както е казал Айнщайн: "Всичко е относително".

И както се очакваше, след това продължихме с типовете вълшебни приказки и затова ето го и обещаното продължение:

Продължение на групите вълшебни приказки (2-7):

2) Раждането – свръхестествено раждане и способности на главния герой. Тази група е разпространена из целия свят, но в японските приказки е характерно това, че детето се ражда след горещите молби на бездетна двойка. Общият вид на сюжета на такава приказка е следния: баба и дядо молят божествата за дете; то се ражда по специален начин и като порастне минава през изпитания, след което детето преминава в нормален вид (ако не е било в такъв) или забогатява. Този тип приказки са отражение на древните ритуали по инициация, които момчетата преминавали, за да влязат в обществото на възрастните мъже. Момичетата пък са нямали този проблем никъде по света, защото чисто физически си проличава кога момичето е вече жена. Примери за такива приказки са приказките за Момотаро и Исъмбоши.

3) Богатство/забогатяване – за японците явно бракът е свързан със забогатяване и, ако жена ти излезе от къщата, е почти сигурно, че ще обеднееш. Това доказват приказките от тази група. Един мъж изгонва жена си, която е голяма прахосница. Тя отива в една планина и там влиза в дома на беден въглищар (което в японските приказки се смята за сватба). Жената открива голямо съкровище и така новите съпрузи заживяват добре. Но един ден отвън се провиква някой и, когато отварят вратата, виждат един просяк, който се оказва бившият мъж на жената. Той е обеднял след като го е напуснала и тя увещава мъжа си да го приеме за свой слуга. Един вид японската приказка оправдава втората сватба за жената, но за мъжа напускането на жената означава бедност.

4) Вълшебни съкровища/предмети – Пример за приказка от тази група е „Такара гета”. В нея става дума за майка и син, които са много бедни и, след като майката се разболява, се налага момчето да отиде и да поиска помощ от богатия си чичо. Чичото освен, че е богат е и много стиснат и, разбира се, отказва. Докато синът се прибира натъжен среща едно мъничко човече, което му подарява вълшебни гета (дървени японски сандали). Момчето започва да потропва с вълшебните гета и от тях изскачат пари. Така то успява да излекува майка си, но алчния чичо разбира. Той им взема вълшебните гета и сам започва да потропва с тях, но толкова много тропа и толкова много пари изкарва, че започва да се смалява и накрая се превръща в муха.

5) Братя – В приказките за братя обикновено става дума за двама братя, като единият е добър, а другият е лош. Има и приказки за трима братя, в които или всеки брат поема по свой път и накрая се срещат, или един от тримата се избира за наследник в съревнование. Приказката за бащата, който иска да избере кой от синовете му да наследи неговото имане е типичен представител на тази група. Бащата ги свиква и ги пита: „Ако можехте да имате всичко, какво бихте си пожелали?”. Най-малкият искал по 9 хамбара с ориз, къщи със слуги, конюшни и пр. Вторият поискал по 9 от горните да са само малка част от имането му. А големият казал, че иска 3 тестиса от вол, за да им запуши устите на всичките, за да не говорят глупости. Бащата решил да избере него впоследствие. Това си е било и истроическата реалност в Япония: за да не се разделя семейното имане на много малки части, той се е наследявал от най-големия син.

6) Съседи – Става дума за съревнование между добър и лош или алчен съсед. Такава приказка е за дядото, който има грозна буца на бузата си. Той ходел да сече дърва в планината и веднъж там попаднал на събиране на тенгу. Те искали да го убият, задето ги е открил, но той ги прилъгал да се повесели с тях като за последно. Оказва се, че дядото много добре можел да се весели и тенгу го харесали толкова, че не само не искали да го убият, а и не искали да го пуснат да си ходи. За да се измъкне, дядото им оставя „ценната” си буца като гаранция и се прибира щастлив. Тоя дядо има съсед със същата буца като неговата, който решил да пробва неговия номер с тенгу. Но като отишъл при тях, се оказало, че не може да танцува толкова добре, и тенгу толкова му се ядосали, че го набили и го пратили да си ходи и с буцата на другия дядо.

7) Гост по Нова година – Нова година е голям празник, защото е свещено време за японците. Тогава се случват чудеса, тъй като божествата слизат на земята предрешени като хора. Приказката „Вълшебният пешкир”: Точно преди нова година в един дом угасва огънят (!). За него се грижат снахите в къщата и поддържането му е много важна задача. Но в тази къща снахата се проваля и се чуди какво да прави. Тогава на вратата се появява странник и казва, че ще и помогне, ако тя вземе торбата с трупа, която носел. Тя се съгласява и на другия ден отива да види какво има в торбата, но на нейно място намира кърпа. Като се измива и се избърсва с кърпата, снахата става най-красивата жена в цяла Япония.

След като разяснихме въпроса с групите, гледахме малка презентация относно Теория на превода и как може една приказка да се интерпретира по много различни начини, и колко е важно как тя се превежда. Това беше много полезно за първокурсниците, но още по-полезно за второкурсниците, които трябва да подготвят преводите си в скоро време. Всеки, който се интересува повече по този въпрос, може да прочете презентацията отново на раздадените листи „Върху достоверността на превода”.

И така завърши нашата интересна лекция, като домашното за следващия път е да се прочете и разгледа блога. Не забравяйте, че можете да оставяте своите коментари и мнения.

TO BE COUNTINED...