Денят Х

Е, ето че и стигнахме до този ден, до прословутата дата 17 декември, когато всички дружно изнесохме пет постановки на традиционни японски приказки, преразказани ни от сенсей Гергана Петкова. С цел да докажем, че приказката като устно народно творчество не може да бъде възприета, без да се разкаже, а още по-добре – да се покаже, ние се бяхме захванали с това предизвикателство още от първата си лекция по „Японски приказки”. И ето че настъпи денят, в който, макар и не много готови, но постарали се доста за доброто си представяне, ние се престрашихме и да ги покажем, разбира се, всяка група в своя интерпретация.
Бяхме поканили всички в ЦИЕК да присъстват (даже си бяхме направили зелен плакат, който закачихме на входа в сградата), въпреки че основно дойдоха само колегите и преподавателите от японистиката като по-запознати с тъй близката ни японска култура, следователно, харесващи ни повече. И, разбира се, старанията ни никак не бяха напразни, защото имахме дори и жури, което да ни оценява: колегите от трети и четвърти курс специално седнаха на предния чин за тази цел и гледаха и слушаха внимателно.

Първа по ред беше приказката „Красавицата от картината”. За съжаление, досега никой от снималите не е качил видеото на тази приказка в интернет, тъй че ще се задоволим само със снимки. Но пак – не се отчайвайте, защото всеки желаещ може да получи сниманото с камера видео на Янко Попов сенсей, тъй любезно предоставеното ни, стига да даде диск DVD.

Втора беше „Смехът на Они”. Ще пропуснем коментарите, те са просто излишни – насладете се на снимките. Тя се получи най-смешна и най-силно въздействаща от всички.
Трета се представи „Девойката без ръце” – имаше леко забавяне заради липса на една важна част от реквизита в нужния момент, но все пак в края на краищата се оправи. Така става, когато има твърде много реквизит и твърде много хора в една група (девет баби – хилаво дете))).

След нея беше „Подаръкът от морското царство” – отличаваше се с иновацията да се играе без какъвто и да е реквизит (а по-точно, с минимум реквизит и максимум въображение и актьорско майсторство).

И последна, но не и на последно място, беше разведряващата „Невестата-котка”. В нея имаше най-малко действащи лица, но пък всички се бяха сработили в добър екип и играеха чудесно. Аплодисменти и на петте групи!

Най-важното, разбира се, беше това, че всички без изключение получихме огромно удоволствие от представянето – не само от собственото, но и от това на другите. И никак не се учудихме и не съжалихме (останалите групи, към които принадлежат и нашите скромни блогерски персони, искам да кажа), когато накрая журито, а отделно и публиката определиха един и същ победител – „Смехът на Они”. Поздравления за всички от групата, особено за главния герой, изигран от Петър сан от втори курс.

Ето ви и малко линкове да си извадите снимки и видео за тези приказки, които ги има. Ето снимки на Ива от втори курс, вътре е видеото на „Невестата-котка” и „Смехът на Они” = http://www.bgshare.com/get,431988.html
Ето видеото на „Девойката без ръце” http://www.bgshare.com/431990/IMGP0332.AVI
Ето и „Подаръкът от морското царство” http://www.bgshare.com/432020/IMGP0335.AVI
И снимки от Гери от втори курс: - http://www.bgshare.com/get,431985.html