Да се постегнем още малко!

Да, а защо си мислихте, че всичко свършва с пиесите? Имаме още две лекции преди финала и подписването на книжките. Дотогава не се отпускайте!

От този път най-забележителното беше това, че изгледахме две анимационни филмчета с известни японски приказки – „Кагуя-химе” (по мотивите на едно от най-древните японски литературни произведения, „Такетори моногатари”, което втори курс вече са прочели, а и първи курс не ще го избегнат) и „Саннен Нетаро” („Три години поспаланко”). Първата изгледахме дори два пъти и се опитахме сами да разберем какво се казва (все пак беше на японски). След това, разбира се, съдържанието ни беше преразказано.

Та ето. „Кагуя-химе”, или „Лунната принцеса”: Бедни дядо и баба нямат деца. Дядото сече в гората бамбук и го продава, с това се изхранват. Един ден той намира в бамбука малко сияещо момиченце, отнася го в дома си и не след дълго от него пораства неописуема красавица. Междувременно дядото започва всеки ден да открива в отсечения бамбук злато и страшно забогатява. Много юноши искат девойката, Кагуя-химе, за жена, но тя отказва на всички. На петимата, които са особено упорити, пък възлага невъзможни задачи, колкото да се отърве, и те, естествено, не успяват. След някое време тя изведнъж започва да става все по-тъжна, особено като гледа към нощното небе, и се оказва, че е дошла от Луната и скоро тамошните жители трябва да си я приберат. Дядото и бабата, които са страшно привързани към нея, не искат да я пускат, дори наемат войска, която да я пази. Но една нощ въпреки всичко небесна колесница идва и отнася Кагуя-химе, а бабата и дядото остават нещастни.

Съннен Нетаро: Нетаро е ужасно мързелив момък, който само спи вкъщи в продължение на три години, докато старата му майка едвам го издържа. Както и да го упреква тя, той все отвръща, че мисли как да забогатее, та да не го закача. Накрая след три години му хрумва как – с хитрост. Преструвайки се на божеството, което пази селото, Нетаро заповядва на най-големия богаташ в селото да му даде (тоест, на Нетаро) дъщеря си за съпруга и плюс голяма зестра, иначе божеството щяло да се разсърди и да донесе нещастия на всички селяни. След като се жени за богаташката щерка, Нетаро се променя из основи, започва да работи усилено и не след дълго става още по-богат от богаташа.

В общи линии всичко това беше много забавно, но нека не забравяме и че до другия път втори курс трябва да са превели приказката „Пърдящата булка” (Хехири ньобо) и да представят преразказа й.

Също така нека всички отсега да започнем да се готвим за финалната ни среща в тази дисциплина по-следващия път, когато ще ни впишат оценките и… ще има изненади!

П.П. Съжаляваме, че досега не сме ви съобщавали, но ако ви е любопитно, то тази и предишните две публикации имаха честта да ви представят Иги от първи курс (техническо оформление) и Тая от втори курс (текст). Публикацията преди тях пак подготвихме ние, но със съавторството на Калина от втори курс.

Нашите почитания!

Денят Х

Е, ето че и стигнахме до този ден, до прословутата дата 17 декември, когато всички дружно изнесохме пет постановки на традиционни японски приказки, преразказани ни от сенсей Гергана Петкова. С цел да докажем, че приказката като устно народно творчество не може да бъде възприета, без да се разкаже, а още по-добре – да се покаже, ние се бяхме захванали с това предизвикателство още от първата си лекция по „Японски приказки”. И ето че настъпи денят, в който, макар и не много готови, но постарали се доста за доброто си представяне, ние се престрашихме и да ги покажем, разбира се, всяка група в своя интерпретация.
Бяхме поканили всички в ЦИЕК да присъстват (даже си бяхме направили зелен плакат, който закачихме на входа в сградата), въпреки че основно дойдоха само колегите и преподавателите от японистиката като по-запознати с тъй близката ни японска култура, следователно, харесващи ни повече. И, разбира се, старанията ни никак не бяха напразни, защото имахме дори и жури, което да ни оценява: колегите от трети и четвърти курс специално седнаха на предния чин за тази цел и гледаха и слушаха внимателно.

Първа по ред беше приказката „Красавицата от картината”. За съжаление, досега никой от снималите не е качил видеото на тази приказка в интернет, тъй че ще се задоволим само със снимки. Но пак – не се отчайвайте, защото всеки желаещ може да получи сниманото с камера видео на Янко Попов сенсей, тъй любезно предоставеното ни, стига да даде диск DVD.

Втора беше „Смехът на Они”. Ще пропуснем коментарите, те са просто излишни – насладете се на снимките. Тя се получи най-смешна и най-силно въздействаща от всички.
Трета се представи „Девойката без ръце” – имаше леко забавяне заради липса на една важна част от реквизита в нужния момент, но все пак в края на краищата се оправи. Така става, когато има твърде много реквизит и твърде много хора в една група (девет баби – хилаво дете))).

След нея беше „Подаръкът от морското царство” – отличаваше се с иновацията да се играе без какъвто и да е реквизит (а по-точно, с минимум реквизит и максимум въображение и актьорско майсторство).

И последна, но не и на последно място, беше разведряващата „Невестата-котка”. В нея имаше най-малко действащи лица, но пък всички се бяха сработили в добър екип и играеха чудесно. Аплодисменти и на петте групи!

Най-важното, разбира се, беше това, че всички без изключение получихме огромно удоволствие от представянето – не само от собственото, но и от това на другите. И никак не се учудихме и не съжалихме (останалите групи, към които принадлежат и нашите скромни блогерски персони, искам да кажа), когато накрая журито, а отделно и публиката определиха един и същ победител – „Смехът на Они”. Поздравления за всички от групата, особено за главния герой, изигран от Петър сан от втори курс.

Ето ви и малко линкове да си извадите снимки и видео за тези приказки, които ги има. Ето снимки на Ива от втори курс, вътре е видеото на „Невестата-котка” и „Смехът на Они” = http://www.bgshare.com/get,431988.html
Ето видеото на „Девойката без ръце” http://www.bgshare.com/431990/IMGP0332.AVI
Ето и „Подаръкът от морското царство” http://www.bgshare.com/432020/IMGP0335.AVI
И снимки от Гери от втори курс: - http://www.bgshare.com/get,431985.html

За да ни хареса нещо, трябва да го познаваме по-добре от другите Или Какво ни привлича в японските приказки

Здравейте пак, вече в светлината на новата 2010 година, освежени, ободрени след една, макар и кратка, ваканция! Нека тази статия бъде посветена на лекцията преди деня Х, тоест деня на изнасянето на пиесите. Тогава си припомнихме резултатите от гласуването на преведените японски приказки, любезно представени ни от втори курс.
Нека напомним: двете стигнали до финала приказки са „Ненужната титла” и „Кравешкото езеро”, като първата в крайна сметка спечели. А сега нека се замислим – защо? И Защо пък е спечелила толкова нееднозначно? Какво стои в основата на борбата между тези две (поне тези две) приказки? Да погледнем каква причина е изтъкнал всеки от присъствалите за избора на едната или другата приказка.

Ненужната титла :
♀ Разказ
♂ Поука
♂ Логика
♂ Поука, ценности
♂ По-подредена
♀ Динамика
♀ Динамика, поука
♀ Разказ
♂ Поука, happy end, героят сам (се справя)

Кравешкото езеро :
♀ Няма поука, напомня на лирично аниме
♀ Не е клише
♀ Смях – крава из лунна светлина
♀ По-приказна
♀ Вълшебство
♀ Женска, японска, мистична
♀ Мистична, няма логика
♀ Феминистична
♀ Мистична

Тъй като е очевидна разликата между европейския и японския начин на тяхното възприемане, можем да помислим какви са отличителните черти на всяка от двете. Вече си изяснихме, че японското съзнание се брои повече „женско”, а европейското – „мъжко”. Затова смело можем да кажем, че всяка повече или по-малко мъжка характеристика на приказката се свързва с европейския начин на мислене, а всяка женска такава – с японския. По такава логика ние като европейци би трябвало да изберем „Ненужната титла” ( да подчертаем, ние сме си я избрали съвсем демократично, но не чак толкова единодушно), а в качеството си на японисти – „Кравешкото езеро”. Оказва се, че все още в нас е по-силен европеецът, но - ! – тук подчертаваме – само докато не познаваме Япония все още толкова добре. Експериментът показа, че хората, запознати и свързани с културата на Япония от много повече време, отколкото другите, следват японското, тоест, женското съзнание практически без отклонения (визираме нашите скромни блогерски физиономии))). Затова нека не се отчайваме – всеки от нас някой ден ще стане японец, стига да бъде упорит в ученето!
Ще отбележим и някои закони в приказките, които е необходимо да знаем.
Една важна характеристика на приказките, която научихме в тази лекция, е присъстващият постоянно в тях законът за права и обратна пропорционалност.
Пример на права пропорционалност:
1. Колкото по-дълга е приказката, толкова повече неща се случват в нея
2. Колкото повече, толкова повече (касае каквото и да е)
3. Колкото по-силен е противникът, толкова по-силен е главният герой
Пример на обратна пропорционалност:
1. Колкото по-беден е главният герой в началото на приказката, толкова по-богат става накрая
2. Колкото по-активна е жената, толкова по-пасивен е мъжът
И др.
Приказките са характерни с тяхната постоянна динамичност – това е типично дори за японските приказки. Приказката вечно се движи, в нея нямаме застой, не разсъждаваме, не съзерцаваме, в нея постоянно се случва нещо.
Още един важен закон – на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Лошите биват наказвани, добрите – награждавани, а противоречието добро – зло присъства навсякъде.
Имаме дори един химичен закон – този на валентността. Да, да, правилно сте прочели. На определен герой съответства определен антигерой, на определени случки – съответно някакви други случки. И така нататък. Освен това в приказката мотивите се навързват също както атомите в молекулата – е, не ви ли прилича това на химия?
Остава само да подметнем съвсем ненатрапчиво, че имаме и домашно: раздадоха ни по комплект приказки на японски за всеки курс, които втори курс трябва да изчетат, да си извадят непознатите думи и да имат горе-долу представа за какво става въпрос в тях. За първи курс задачата е същата, само че и да не се стряскат от окончанията. Пожелахме си и успех за следващия път, когато ни очакваше представянето на пиесите. На добър час! )))

Проп VS Японските приказки.

VS



Този път лекцията се превърна в усърдно разнищване на японските приказки и сортирането им по определените 31 функции на Проп. Отначало се разделихме (с помощта на прословутите карти) на 6 групи, след което на всяка група раздадоха по един лист с 4 японски преразказани приказки. Имахме задачата да открием поне приблизително на каква поредност от функции отговаря повествованието във всяка приказка. След известно време на размисли и страсти малките 6 групички се обединиха в 3 по-големи и във всяка голяма група малките две сравниха резултатите си. Това беше много полезно, тъй че когато в края на краищата предадохме три листа с по три поредности от цифрички, се оказа, че дори в едната приказка постигнахме пълно единодушие.
Но нека да внесем малко яснота: функциите на Проп са дадени още във втората публикация на блога, там могат да бъдат погледнати всичките 31. Обаче този път за някои от тях предварително имаше разяснения. Например, за 4-та функция, тоест Разузнаване, това се брои за търсене на важна информация за протагониста от антагониста (тоест, лошият се опитва да узнае нещо за добрия герой), а не когато главният герой става шпионин. :) Функция 5, Донос/Информация значи информацията да попадне на антагониста (тоест, опитът му от предишната функция да е успял). Номер 7 - Неволно съучастничество, трябва да се разбира така, че протагонистът неволно помага на антагониста с някакви свои действия. Получаването на вълшебен дар (функция 14) не е задължително всъщност да бъде точно вълшебен, а по-скоро чуден дар, който, както видяхме, може дъ е и под формата на ценен съвет. Освен това едната от най-важните и най-често срещаните функции - 31-вата, тоест Сватбата на героя, може да е придобиване на голямо богатство, а не само съпруг/съпруга.
И още една много важна забележка - според Проп всяка една от тези функции може да съществува с обратен знак!

Кратко описание на приказките, над които се потихме:

1. Девойката, ядяща бебешки телца - разказва се как трима приятели надникнали в дома на един богаташ, чиято дъщеря била известна с красотата си, но никой не искал да я взима за жена. Когато тримата надникнали в къщата й посред нощ, видели с ужас, че тя изяжда телца на новородени бебета. Двама от тях хукнали оттам, а третият все пак останал и се вгледал по-внимателно. Тогава забелязал, че всъщност телцата са направени от ориз, и на следващата сутрин поискал ръката й. Бащата на девойката бил доволен и така младежът се оженил успешно. Тази приказка по функции може що-годе да се разпредели като 1 - 12 - 13 - 31.

2. Красавицата от картината, известна ни и по-рано (можете да я прочетете още в първата публикация). Нейната поредност на функции беше предмет на най-голям спор. Но установихме, че е горе-долу така: 1 - 2 - 3 - 31 - 5 - 7 - 8 - 14/11 - 17 - 18 - 19 - 29 - 30 - 31.

3. Мостът на търговците с мисо - един беден младеж сънува, че на този мост може да чуе нещо полезно, и стои там в продължение на пет денонощия. Накрая един търговец го пита защо стои там, младежът му разказва за съня си, а търговецът казва, че не вярва на сънищата и като пример дава един свой сън за скрито съкровище. Младежът се досеща да провери на посоченото място и наистина открива съкровище и забогатява. Не е много трудно да се установи редът на функциите. 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 31.

4. Жената-птица - Един ловец стига до къща в гората на място, където преди нищо не е имало. Там открива красива жена, която го оставя да варди къщата за известно време докато тя излезе по някаква работа. Преди това обаче му забранява да влиза в една от стаите, като разбира се той точно това и прави. В стаята намира гнездо с три яйчица, но когато ги взима, те се счупват и от тях излитат пиленца. Тогава се появява и жената, оказва се, че пиленцата са нейните деца, но той ги е убил и тя ще трябва да ги последва. Ловецът изведнъж заспива, а когато се събужда, вижда, че се намира на същото място в гората, но къщата повече я няма. Тук бяхме всички единодушни и редът в края на краищата е такъв: 1 - 2 - 3 - 8 - (минус 31).

26.11.09:Мъртво пиян язовец спира цяла магистрала.

Както всички добре знаем язовците имат важно място в японската митология. Ако сме слушали и внимателно по време на лекция ще знаем и с какво се отличават от останалите животни. Ако искате да знаете с какво точно се отличава нашият язовец ще се наложи да прочетете цееееелия блог. =)

В хубавата и уютна Зала 1 влезнахме за поредната ни лекция по Японски приказки. Докато втори курс си подготвяха приказките за разказване, първи курс похапваше за отскок .


Лекцията започна.... И почнахме обсъждането на блога, като този път отново бяха направени забележки, относно граматиката и правилността на езика в блога. Затова в този труден момент, от колежката от втори курс – Вася, беше направено предложение, към блогърите да се добавят и редактори с висока езикова култура. xD Тези редактори ще отговарят за граматиката и правилността на текста, за да няма повече оплаквания относно това. Редакторите за този път ще бъдат: Деси от първи курс и Тая от втори курс.

След това пристъпихме към втора част от приказките на втори курс. За пореден път се убедихме, че по оригиналност по-добри от японските няма. Другите просто ряпа да ядат. Като заговорихме за ряпа,“Морков,репей и ряпа” е една от тези японски творения. В нея, морковът, репеят и ряпата, представени като ВИП зеленчуци (и то в кимона) си получават заслуженото, след като са се отнасяли лошо с побратимите си. Трябва да добавим, че това е типично животинска приказка с вегетариански характер. Тази приказка беше разказана от Гергана.

Следващата приказка беше разказана от Йорданка и се казваше“Молитвата на каппа за дъжд”. Тя се отнасяше за едИН( и подчертаваме с две дебели черти,че каппа са почти изключително и само от мъжки род, независимо от неблагозвучието на български език) каппа-пакостник, който не спирал да тормози хората от едно село. Но ето, че дошъл един монах!?, който повлиял на каппата и той започнал да се просветлява, че не трябва да прави така. В края на краищата, каппата изял един хубав пердах от селяните, които го очистили от лошите мисли в главата му.Впоследствие на просветителните методи на селяните каппа умрял, но все пак най-важна е поуката. По това време колегите от първи курс, внимателно слушаха приказките и си ги представиха в ума си ,и както се вижда, доста успешно... xD


“Кравешкото езеро” се оказа доста харесвана приказка. Главните герои са една злощастна девойка и една злонамерена и алчна бабичка. Горкото момиче не смогвало да си почине от тъкане и искало да се превърне в птица или крава. Не е известно дали е видяла някоя падаща звезда онази вечер от приказката, но определено е видяла крава да стои пред нея. Дружелюбната крава я качила на гърба си и тръгнала под лунната светлина. Никой не ги видял повече, мистерията ги погълнала.Тази приказка беше разказана от Вася.


Накрая ни преразказаха една приказка, която беше истинска – разказана, а не прочетена. Няма да обвиняваме колегата, че не се беше подготвил добре, колкото останалите, защото това очевидно би било неетично. Само ще споменем колко добре беше разбрал приказката и живописния начин, по който ни я преразказа. На повечето колеги много им хареса това творческо решение и разбрахме защо приказките са именно устно творчество и някои специалисти в областта твърдят, че е извращение устно творчество да бъде записано черно на бяло. И ако „Ненужната титла” беше преведена и написана щяхме да пропуснем именно сладкодумието на колегата Виктор. Ако останалите колеги от втори курс знаеха това, може би и те нямаше да си направят труда да преведат приказките, както беше заданието, а направо да ги преразкажат с повече чувство.



После бяхме на избори! Изборна кампания “Нашата любима приказка”. Оказа се, че нашите бюлетини са пъстри бобчета.


Всеки имаше право само на едно бобче. Тези симпатични зрънца трябваше да пуснем в чашката пред избраната от нас приказка. Настана ожесточена борба за лилавите бобчета, тъй като очевидно притежаваха невиждана естетическа стойност. Но някое они реши да си поиграе със закона за гравитацията и бобчетата се разпиляха на земята. Понеже имаше равен брой гласове за няколко приказки, имаше балотаж. Явно един не беше достатъчен за нас, затова гласувахме още 2 пъти. На финалната фаза се оказаха “Ненужната титла” и “Кравешкото езеро”. Народът гласува и титлата грабна “Ненужната титла”, но си я заслужи.

И така, лекцията ни приключи, като не ни беше дадено нищо за домашно, въпреки че съветваме всички колеги вече да репетират и да си готвят пиесите по приказките - 17-ти наближава! xD

КЛЮЧА КЪМ МИНАЛИЯ ТЕСТ.
Как реагирахте на внезапния порой? Дъждовните бури са символ на неочакваните и неконтролируеми житейски сили. По-конкретно, вашият отговор показва как се държите, ко­гато между вас и любим човек или близък приятел избухне свада.

1. „Ще се скрия под някой навес или дърво и ще изчакам дъждът да спре."
Вие сте такъв тип човек, че изчаквате отсрещната страна в спора да охлади страстите си преди да се опитате да изгладите различията. Предпочитате да оставите другите да държат тиради и да беснеят, докато изпуснат парата, а след това да защитите позицията си спокойно и обективно. Някои биха нарекли този подход интелигентен, други - подмолен.

2.Не знам колко време ще продължи да вали, така че ще тичам, колкото сили имам до мястото, където искам да отида."
Не се интересувате толкова от изхода на спора, колкото от това да изразите всичко, което мислите. Убедени сте, че сте прави, и според вас няма никакъв смисъл да се обсъжда въпро­са. Понятието „дай и вземи" не фигурира в тактиките ви. Ако отсреща човекът се ядоса, вие се ядосвате двойно повече. Ако някой ви вика, вие крещите. Не е много забавно да се спори с вас, но поне е лесно да се установи на каква позиция сте.

3. „Ще се огледам за някой човек, който да ме приюти под своя чадър или за магазин, откъдето да си купя."
Не обичате конфликтите и сблъсъците, така че се опит­вате да загладите нещата и да успокоите отсрещната страна, когато се стигне до свада. За съжаление понякога това само вло­шава положението. За вас може да се окаже важно да заемате някаква позиция и да се опитвате да устоявате на бурята от време на време.

4. „Винаги нося сгъваем чадър в чантата си, когато излизам, така че ще го използвам."
Мислите си, че имате готов отговор на всяко обвинение, оправдание за всяка грешка. За вас спорът може да е просто въз­можност да усъвършенствате уменията си, но на другите им се струвате безскрупулни, дразнещи и неискрени. Но, разбира се, вие и за това имате готово обяснение.

И естествено нов тест .=)

Разперете крила.

Когато са стресирани или раздразнени, е нормално и ес­тествено хората да искат да се отърват от проблеми­те си и да загърбят света за момент. Замислете се. Когато сте влюбени, а не ви отвръщат със същото или ако в работата си търпите провал след провал, понякога най-лесното решение е да се махнете, колкото може по-далеч, докато чувствата изблед­неят. Ако се измъкнете от бъркотията, това ви дава шанс да прочистите ума си и да правите неща, които са ви приятни. Но колкото и да искаме да захвърлим всичко и да затръшнем вра­тата зад гърба си, по-лесно е да мечтаем, отколкото наистина да го направим. Може би затова търсим утеха в небесата - всич­ки ние просто искаме да полетим и да се реем на свобода.

Решили сте да полетите с парашут и се приготвяте за пър­вия си скок. Гледате как други парашутисти падат свободно във въздуха, докато чакате да дойде вашият ред. Какво ви ми­нава през ума?

Редът ви дойде и заставате на позиция, докато самолетът се издига на височина 3000 метра. Без да поглеждате назад, заставате до отворената врата и правите крачка в празното пространство. Какво крещите, докато падате надолу?

Приземили сте се безпроблемно и дърпате парашута си, ко­гато виждате, че един инструктор приближава и вика вашето име. Какво казва той?



Благодарим ви искрено, че издържахте да прочетете цеееелия блог =) Сега е време за заслужената ви награда: Язовецаааа

Блогът беше правен от :

Рин,Иги, Алекс и Стан ^^

Тайко и Суши

В залата звучеше 太鼓 (тайко)... Лекцията започна с преглед на блога и този път доста повече хора го бяха прочели (почти 40% о.О), та даже се чуваха и отговори на някои от въпросите на сенсея. Следващо в дневния ред беше представянето на видовете приказки, включително и на новодобавената 13-та група "Човек и лисица". И сега следва кратко описание:

• Други светове - те включват подводното царство (двореца на морския дракон), светът на странника (според К. Коматсу), о-ва на Онита (Они Гашима), небесното царство и др. Пример за такава приказка е тази за рибарят Урашима Таро, който помага на новоизлюпени костенурченца да стигнат до морето. Морските животни решават да му благодарят за това като го канят да отиде с тях в техния свят, където той стои ~3 дена. Принцесата му дава кутийка, заричайки го да не я отваря никога. Когато се връща, той открива, че е отсъствал не 3 дни, а 300 години. Домът му е почти разрушен. Без семейство и приятели той се чувства депресиран и решава да отвори кутията. От нея излиза много син дим и той за броени мигове се превръща в 300 годишен старец и издъхва.
• Благодарни животни - общият случай е, че когато човек е добър към някое животно, то му се отблагодарява по някакъв начин. Мъж на път спасява лисица от лоши деца. Вечерта красива жена идва да се жени за него. В последствие те отварят кръчма. един ден идва Тоно-сама и иска жената за съпруга. Тя отива в Киото и става наложница. След това кръчмата запада. Мъжът отива да я намери, но разбира, че е била продадена и е станала проститутка. Накрая я намира на смъртен одър и тя му казва, че е дала всичко да му се отблагодари и издъхва.
  
• Бягство от чудовища - "Нищо неядящата жена"
  Един мъж бил голям скъперник и не искал жена, която да яде. Един ден красива жена идва и се жени за него като го убеждава, че не яде нищо. За да провери това, веднъж той решава да не отиде на работата и да я шпионира. Оказва се, че тя си прави данго, превръща се в ямамба (на главата и се отваря огромна уста) и започва да хвърля дангото в устата си. Мъжът тръгва да бяга, но тя започва да го гони. Все по-трудно му става да бяга от нея, но в крайна сметка успява да се скрие в поляна с ириси. Ямамбата мрази ириси и няма какво да направи, а мъжът се прибира с ирисите и вече не бива обезпокояван от нея.
• Глупави животни - Такава приказка е "Големите тестити на язовеца".
• Човек и лисица - Вълшебната лисица има своя първообраз в Китай и Корея. Там тя е представена с 9 опашки и е негативен образ. За разлика от тази представа за лисицата, нейният японски облик може да е и положителен, защото тя се счита за слуга и превъплъщение на бог Инари (бог на реколтата). Характерна черта на лисиците е умението им да прекрояват реалността и да създават паралелен свят (това най-често играе срещу човека).

Следващата част от лекцията беше насочена основно към втори курс. Тези от тях, които бяха готови, трябваше да представят преводите на приказките си.
Ето и кои бяха те:
Петър - "Произходът на зодиака"
Един ден преди края на годината Ками-сама написал писма на всички животни. В тях той им казвал да отидат при него на първия ден от новата година и първите 12 от тях ще станат водачи на животните. Котката, която не знаела за това, била излъгана от мишката, че става въпрос за втория ден от новата година. Първо пристигнала кравата, която като по-бавна тръгнала най-рано. Но неочаквано за нея мишката била на нейния гръб и накрая се шмугнала напред и я изпреварила. Така мишката и кравата били първи, а след тях пристигнали тигърът, заекът, драконът, змията, конят и останалите животни. Котката пристигнала последна и разбрала, че е била измамена. Така тя и до ден днешен гони мишката, за да я хване.
Ивелина - "Да пиянстваш с призрак"
Един човек иска да си купи картина с много красива жена на нея. Дава част от парите на продавача (който всъщност замества истинския продавач) и казва, че ще взема картината на следващия ден. С парите продавачът решава да се весели. Купува си саке, сяда пред картината и казва: "Каква красива жена! Жалко, че не можем да пием саке заедно.". При което изведнъж тя излиза от картината и той първоначално се изненадва, но в последствие започват да пият заедно и да се веселят. Късно през нощта той най-накрая заспива. Когато се събужда, продавачът си казва, че е имал много странен сън, но вижда, че картината е празна, а жената-призрак спи спокойно до него. Мъжът започва да се чуди как да я събуди, за да може тя да се върне в картината и той да получи останалите пари.
Таня - "Планината, където изхвърлят старите жени"
Някога съществувал закон, който повелявал, че когато хората остареят до определена възраст, те трябвало да бъдат "изхвърляни" в една определена планина. Така една майка остаряла и трябвало нейният син да я заведе до това място, но преди да са стигнали, решили да се върнат у дома. Синът скрил майка си, надявайки се никой да не разбере за това. Един ден местният владетел получил писмо от друг владетел, в което имало загадка. Ако той не успеел да даде отговор на загадката, неговите територии щели да бъдат атакувани. Загадката гласяла, че който успее да направи въже от пепел, ще спечели. Синът разбрал за това и питал майка си, която успяла да му даде отговор и той го пратил на владетеля. В последствие обаче дошли още две нови задачи, които майката отново успяла да реши. Разбирайки за това, владетелят заповядал да спрат да се "изхвърлят" старите хора.
Тая - "Бота мочи станало на жаба"
Снаха и баба яли бота мочи заедно. Накрая останало само едно и, докато снахата била в друга стая, бабата му казала да се превърне в жаба, когато снахата го види. По-младата жена чула това и на следващия ден го изяла, а на негово място оставила една жаба. Така, когато бабата отворила тенджерата, жабата изскочила навън, а старата жена започнала да я гони.
Катрин - "Божеството на бедността и божеството на късмета"
В къщата на един мъж живеел богът на бедността и съответно домът бил много беден. Но въпреки това мъжът се оженил. На Нова година трябвало богът на късмета да се размени с бога на бедността. Но мъжът видял бога на бедността и се заговорил с него. Казал му, че семейството му, дори и бедно, се справяло с живота. Богът на бедността се зарадвал на тези думи и не искал да се размени с бога на късмета. Това довело до сблъсък между двете божества, в който, с помощ от страна на мъжа и жената, богът на бедността победил. Така семейството, макар и бедно, живяло добре.

И докато сме на вълна приказки, ето нещо, което не е свързано с тях. =] Това е малък тест, ключът към който ще получите в следващото издание на блога. :P

Внезапен Порой.

Не всичко в този живот е предивимо. Постоянно ни връхлитат изненади, спешни случаи и непредполагаеми беди, без да имаме никакъв шанс да се подготвим психически. Изненадите от всякакъв тип могат да бъдат стресиращи - неочакваното предложение за брак, колкото и внезапният провал. Има прекалено много неща, които не можеш да предскажем или да контролираме. Поради тази причина всички ние сме склонни да си изграждаме навици и модели, по които да живеем.

Навън сте и изведнъж започва да вали като из ведро. Дори и да тичате с всички сили, пак ви трябват 5 минути,за да стигнете целта си, за да стигнете до целта си. Кой от следните примери най-добре описва реакцията ви?

1. "Ще се скрия под някой навес или дърво и ще изчакам дъждът да спре. "
2. "Не знам колко време ще продължи да вали, така ще тичам, колкото сили имам до мястото, където искам да отида. "
3. Ще се огледам за някой човек, който да ме приюти под своя чадър или за магазин, откъдето да си купя" .
4. "Винаги нося сгъваем чадър в чантата си, когато излизам, така че ще го използвам."

Но преди да направим това издание на блога, си направихме и похапнахме малко суши.

12.11.2009: Вълшебните Гета.

Лекцията ни почна от дискусия на блога, но не беше много дълга и плодородна, поради простата причина, че съвсем малко хора бяха обърнали внимание на него. Затова за следващия път всеки просто ТРЯБВА да го види и оцени. И това ме подсеща, че всеки свободно може да коментира тук в блога всичко, което му харесва или не и да дава идеи или мнения. Хайде, хайде нека развиваме свободата на словото. :D

След това лекцията ни продължи като обсъдихме тези интересни теми:
1. Дискусия: ЗА и ПРОТИВ уредените бракове на 2 групи.
2. Странните съпруги:
- За неприкосновеното лично пространство на всеки японец.
- Японският начин не мислене е свързан с женското начало.
- Отражение на будистките идеали: кръговият сюжет, краят води към ново начало.
3. Задачите:

Дискусията относно уредените бракове протече доста бурно и имаше голям спор, при който и двете групи горещо отстояваха своята гледна точка, но в края на краищата се стигна до извода, че всяко нещо си има положителни и отрицателни страни и всичко зависи от гледната точка. Както е казал Айнщайн: "Всичко е относително".

И както се очакваше, след това продължихме с типовете вълшебни приказки и затова ето го и обещаното продължение:

Продължение на групите вълшебни приказки (2-7):

2) Раждането – свръхестествено раждане и способности на главния герой. Тази група е разпространена из целия свят, но в японските приказки е характерно това, че детето се ражда след горещите молби на бездетна двойка. Общият вид на сюжета на такава приказка е следния: баба и дядо молят божествата за дете; то се ражда по специален начин и като порастне минава през изпитания, след което детето преминава в нормален вид (ако не е било в такъв) или забогатява. Този тип приказки са отражение на древните ритуали по инициация, които момчетата преминавали, за да влязат в обществото на възрастните мъже. Момичетата пък са нямали този проблем никъде по света, защото чисто физически си проличава кога момичето е вече жена. Примери за такива приказки са приказките за Момотаро и Исъмбоши.

3) Богатство/забогатяване – за японците явно бракът е свързан със забогатяване и, ако жена ти излезе от къщата, е почти сигурно, че ще обеднееш. Това доказват приказките от тази група. Един мъж изгонва жена си, която е голяма прахосница. Тя отива в една планина и там влиза в дома на беден въглищар (което в японските приказки се смята за сватба). Жената открива голямо съкровище и така новите съпрузи заживяват добре. Но един ден отвън се провиква някой и, когато отварят вратата, виждат един просяк, който се оказва бившият мъж на жената. Той е обеднял след като го е напуснала и тя увещава мъжа си да го приеме за свой слуга. Един вид японската приказка оправдава втората сватба за жената, но за мъжа напускането на жената означава бедност.

4) Вълшебни съкровища/предмети – Пример за приказка от тази група е „Такара гета”. В нея става дума за майка и син, които са много бедни и, след като майката се разболява, се налага момчето да отиде и да поиска помощ от богатия си чичо. Чичото освен, че е богат е и много стиснат и, разбира се, отказва. Докато синът се прибира натъжен среща едно мъничко човече, което му подарява вълшебни гета (дървени японски сандали). Момчето започва да потропва с вълшебните гета и от тях изскачат пари. Така то успява да излекува майка си, но алчния чичо разбира. Той им взема вълшебните гета и сам започва да потропва с тях, но толкова много тропа и толкова много пари изкарва, че започва да се смалява и накрая се превръща в муха.

5) Братя – В приказките за братя обикновено става дума за двама братя, като единият е добър, а другият е лош. Има и приказки за трима братя, в които или всеки брат поема по свой път и накрая се срещат, или един от тримата се избира за наследник в съревнование. Приказката за бащата, който иска да избере кой от синовете му да наследи неговото имане е типичен представител на тази група. Бащата ги свиква и ги пита: „Ако можехте да имате всичко, какво бихте си пожелали?”. Най-малкият искал по 9 хамбара с ориз, къщи със слуги, конюшни и пр. Вторият поискал по 9 от горните да са само малка част от имането му. А големият казал, че иска 3 тестиса от вол, за да им запуши устите на всичките, за да не говорят глупости. Бащата решил да избере него впоследствие. Това си е било и истроическата реалност в Япония: за да не се разделя семейното имане на много малки части, той се е наследявал от най-големия син.

6) Съседи – Става дума за съревнование между добър и лош или алчен съсед. Такава приказка е за дядото, който има грозна буца на бузата си. Той ходел да сече дърва в планината и веднъж там попаднал на събиране на тенгу. Те искали да го убият, задето ги е открил, но той ги прилъгал да се повесели с тях като за последно. Оказва се, че дядото много добре можел да се весели и тенгу го харесали толкова, че не само не искали да го убият, а и не искали да го пуснат да си ходи. За да се измъкне, дядото им оставя „ценната” си буца като гаранция и се прибира щастлив. Тоя дядо има съсед със същата буца като неговата, който решил да пробва неговия номер с тенгу. Но като отишъл при тях, се оказало, че не може да танцува толкова добре, и тенгу толкова му се ядосали, че го набили и го пратили да си ходи и с буцата на другия дядо.

7) Гост по Нова година – Нова година е голям празник, защото е свещено време за японците. Тогава се случват чудеса, тъй като божествата слизат на земята предрешени като хора. Приказката „Вълшебният пешкир”: Точно преди нова година в един дом угасва огънят (!). За него се грижат снахите в къщата и поддържането му е много важна задача. Но в тази къща снахата се проваля и се чуди какво да прави. Тогава на вратата се появява странник и казва, че ще и помогне, ако тя вземе торбата с трупа, която носел. Тя се съгласява и на другия ден отива да види какво има в торбата, но на нейно място намира кърпа. Като се измива и се избърсва с кърпата, снахата става най-красивата жена в цяла Япония.

След като разяснихме въпроса с групите, гледахме малка презентация относно Теория на превода и как може една приказка да се интерпретира по много различни начини, и колко е важно как тя се превежда. Това беше много полезно за първокурсниците, но още по-полезно за второкурсниците, които трябва да подготвят преводите си в скоро време. Всеки, който се интересува повече по този въпрос, може да прочете презентацията отново на раздадените листи „Върху достоверността на превода”.

И така завърши нашата интересна лекция, като домашното за следващия път е да се прочете и разгледа блога. Не забравяйте, че можете да оставяте своите коментари и мнения.

TO BE COUNTINED...

05.11.09: Романтични приключения с Каппи.

И този път сцената ни събра в кръг,за да обсъдим полезната информация от зелените листчета,иначе казано да се информираме един друг за някои важни японски (приказни и не само) елементи,герои и подобни.Така например чухме за ：

• Они - ”красиви” същества с нокти,рога,”хубава” прическа,често със синя или червена кожа и други разни красоти,предизвикващи обикновено хаос и бедствия,но не винаги,защото както вече разбрахме нищо японско,приказно или не,не е точно такова каквото изглеждаТези невидими същества могат да приемат всякаква форма за да заблудят(и често изядат) човек. Они се гонят със соеви зърна

• Каппа - легендарни същества, обитаващи реки и езера човекоподобни,с размери на дете,с вдлъбнатина пълна с вода на главата си,в която се съхранява силата им,която губят,ако тази течност се излее ,обикновено зли,отвличащи и изсмукващи по особено ”приятен” начин деца,но за сметка на това много етични и вежливи,в което се крие и възможността да бъдат надхитрени. побеждава се като й се поклониш при което и капата се покланя и излива водата от вдлъбнатината на главата си и така губи силата си.

• Гета - традиционни японски обувки ,снабдени със “зъби” на подметката и изключително практични поради факта,че няма никаква разлика между лява и дясна.Високи 5+ сантиметра.

• Кото - традиционен музикален инструмент,обикновено 13-струнен,използван често от слепи музиканти.Свири се с изкуствени нокти.

• Саке - алкохол. Нихоншу е японското саке.То прави се от ориз и е 12 градуса. Прозрачността му варира в зависимост от обработката.Сакето се сервира в малки порцеланови шишенца и се налива в плитки чашки/чинийки. Жената/домакинката винаги налива на мъжа/госта. Цената на сакето варира в огромни мащаби в зависимост от качеството.

• Данго - топчета от оризово брашно,набодени на клечки и приготвени с различни подправки,понякога оцветени различно.Прави се,като оризовото брашно минава през топлинна обработка и се получават топчета нанизани обикновенно по 3 на шиш.

• Ямамба - дух приличащ на стара омърлушена жена с две усти едната от които едната е огромна. Обитава планините и колиби като може да променя вида си като облича кожата на жертвите си за да мами хората след което ги затваря и изяжда. Косата й може да се превърне в змии и я оприличават на женско они.В ладее магията отвари и отрови и има и добра страна,която е да се вмъква в образа на великата майка, хармонията в природата.

• Момо - праскова; Голяма розово-оранжева леда. Много сочна и вкусна.

• Тенгу ( "небесни кучета" )–се появява в различни форми, но обикновено е представен като нещо между гигантска птица и свещено човекоподобно същество с червеникаво лице и дълъг нос . Според легендите, тенгу могат да накарат нечии нос да се смали или удължи, но се свързват главно и със способността си да предизвикват ураганни ветрове. Иначе са кръвожадни и отмъстителни същества, които много обичат да се месят в делата на хората. Наказват неверни монаси ,като ги грабват и ги пускат на безлюдни места ,залавят жени в опитите им да съблазнят свети люде ,крадат от замъци и преследват тези, които служат на нечисти сили. Могат да се вселяват и в хора на всичкото отгоре.Според митологията, има различни видове тенгу. Те се различават по големина и способности. Големите „дайтенгу” и малките „ коноха тенгу „ ,криещи се в листата на криптомериите.

• Тенугуи - памучна кърпа слагана на главата(в кендо под шлема)боядисва е по различни начини. Ползва се и като лента за глава има колекционерска стойност.

После изслушахме запис на истинска японска разказвачка на приказки, с голямо внимание и напрягане да разпознаем някоя дума(това само 1 курс) и успяхме цели три да разберем!!!Говорихме за видовете японски вълшебни приказки,специално за тези.

1) Сватби :
- красавицата и звяра: момичето е омъжено насила или чрез измама за нежелан съпруг(свръхестествен звяр). Завършва щастливо като момичето се измъква от брака или чрез бягство или чрез убийство.

- оризищата на някакъв фермер пресъхват. Той в отчаянието си казва че ще даде едната си дъщеря на този който му помогне. Един капа се появява и му помага и едната дъщеря се съгласява да се ожени за капата. Тръгват към владенията на капата и по пътя минават покрай едно езеро . Девойката хвърля едно въже в езерото и кара капата да и го върне. Той обаче се оплита. Жената хвърля игли в езерото и докато капата се бори да се освободи от въжето иглите го набождат и той умира.

- странни съпруги: Мъж спасява животно(риба лисица жерав).Вечерта на вратата му се появява красива жена която иска да се ожени за него, но му поставя някакво условие. Той нарушава условието, при което жената разкрива истинския си вид и го напуска.

- трудни задачи: За да се ожени за желаната девойка младежът трябва да премине през някакво физическо или умствено предизвикателство поставено му от момичето или баща й. Обикновенно успява и те се женят и заживяват щастливо.

To be countinued...

За домашно този път нямахме нищо,затова спете спокойно колеги и до следващия път!

29.10.09 : Лисицата Гошо и други приказки.

Този четвъртък научихме всякакви интересни неща за разликата между японската и европейската приказка и се убедихме, че японските приказки са по-интересни, пък дори само защото в тях понякога рибите пишкат в супите на съпрузите си.

След теоретичната част дойде време за практическото занимание, а именно - групови опити за реконструиране на приказки на базата на малки оранжеви листчета. В повечето случаи, обаче, приликите бяха минимални, и новоизлюпените японистични приказки се оказаха крайно оригинални и забавни.

Инициативният комитет би желал да отправи две напомняния, предупреждение и препоръка към колегите:

• тези, които все още не са изпратили приказките си на общия мейл на съответната група, е добре да го сторят в най-кратък срок

• не забравяйте да потърсите информация (за предпочитане не от Wikipedia) за предметът от зеленото си листче за следващия четвъртък

• тъй като за груповите задания най-вероятно ще се падате с хората, които са изтеглили карта със същото като вашето число, можете да проявите предвидливост и да се групирате с колеги, с които можете да работите или пък с такива, с които бихте искали да се пробвате

• за дейности по желание, като например списването на този блог, моля записвайте се само ако наистина имате желанието и възможността да ги свършите!

22.10.09 : Не е важно кой и как го върши, а защо.

Втората ни лекция се проведе с едноседмично закъснение в кабинета за самоподготовка А25 новичкия и добре охладен компютърен кабинет. Късметлиите, изтеглили асо, ни прочетоха своите вдъхновени от японски гравюри приказки, в които останалата част от групата трябваше след това да открие сходни елементи. Това послужи като мост към втората част от лекцията - запознаването с различни изследователи на приказката и техните основни трудове. Част от имената, които е добре да знаем, са Анти Аарне, Стит Томпсън, Макс Люти, Луц Рьорих, Владимир Проп, Карл Густав Юнг и др. (за съжаление, все още не знаем въпросните имена много добре, поради което вероятно ще се наложи корекция в близкото бъдеше).

След разглеждането на подходите ни беше даден пример как по модела на Проп може да бъде построена една приказка, като в примера фигурираше непреодолимото изпитание - изяждане на бебешко трупче! След това бяхме разделени на групи и получихме задание - в рамките на десет минути, използвайки десет от функциите на Проп, да конструираме малка спретната приказка. За малко да се окаже, че функциите са самотни и, ако авторите не внимават, вкарват свои другарчета в приказките, но за съжаление времето ни свърши и не стигнахме до обсъждане на този интересен феномен.

Можете да свалите изпратените до сега приказки от тук, но не забравяйте - ако все още не сте писали приказка, не можете да се смеете на колегите!

08.10.09 : Пролог

Кратък преразказ за онези колеги, които не успяха да присъстват

През първата ни лекция се случиха няколко важни неща: Първо, запознахме се с колегите от „другия” курс и разбрахме кой защо е влязъл в Японистиката. Второ, намерихме другарчета, с които харесваме едни и същи приказки (това може би е много важно, а може би не е – за сега целта на това бързо проучване ще остане временната дванайсета мистерия на ЦИЕК). Трето, разпределихме се в групи, които ще работят върху театралната адаптация на няколко японски приказки.

След това направихме списък със своите очаквания и надежди за курса, а накрая получихме и някои домашни. Ето какви са те:

• За следващия път (15.10.2009) всеки трябва да напише кратка приказка (до 800 думи или 3600 знака), вдъхновена от някоя от укийо-е гравюрите, изложени в Зала 4 на Националната Галерия за Чуждестранно Изкуство (работното време на Галерията е от 11 до 18:30 часа с изключение на вторник, който е почивен, входът за студенти е безплатен в понеделник и 2 лв. през останалите дни на седмицата, а ако държите да снимате, ще трябва да заплатите 10 лв. допълнително)

• Колегите от втори курс трябва да завършат преводите на избраната от тях японска приказка до 10.11.2009. Все пак, не бързайте – някои практически съвети за техниката на превод ще получите в следващите лекции.

• Последната лекция преди зимната ваканция (17.12.2009) ще бъде посветена на театрално представяне на японски приказки. Макар декември да е все още далеч, започнете да се готвите от рано – прочетете приказката, която ще представяте и направете списък с реквизита, който ви е нужен, и хората, от които можете да го получите. Всичките приказки са качени ето тук .
  

Не забравяйте, че първата маса до вратата е запазена за учебни материали и карти – вземете си, но не сядайте там.

И накрая, грижете се за здравето си, колеги! Пазете се от грипните вируси – те са като хлебарките! Ако сте болни, най-добре е да не идвате (важната информация ще можете да намерите тук).­